Емилия Христова
Добромирка
Привлечени средства: 308.00 лв.
Брой кампании: 1
Добрият самарянин в “Двете лепти” не е просто клише от Библията. Колко пъти си казваме, че искаме да помогнем, но няма на кого или пък не знаем как? Сдружение “Двете лепти” прави по-лесна възможността да помагаме. При това с гаранция за дарителските кампании и тяхната коректност.
Самарянинът е най-важната фигура в “Двете лепти”. Той гарантира за коректността на кампаниите, като проверява лично човека или семейството в нужда. Освен това самарянинът потвърждава реално постъпилите дарения, като проверява заедно с дарявания банковата сметка и след това се уверява, че средствата се изразходват по предназначение. Понякога самият самарянин събира средствата, защото нуждаещият се не е във физически или психически годно състояние да проверява и потвърждава постъпилите дарения или пък няма банкова сметка. На фона на зачестилите сигнали за злоупотреби с дарителски средства “Двете лепти” възприема този модел с междинно звено между дарителя и дарявания именно, за да се получи прозрачен и честен процес по дарителство и доброволчество.
Самарянин може да стане всеки човек като частно лице или като представител на организация. Организациите също като сдружение “Двете лепти” не удържат процент или твърда сума от получените дарения.
Необходимо е:
В случай, че не познавате никого от регистрираните самаряни, можете да попълните формуляра ”Искам да бъда самарянин” тук и да изчакате да се свържем с вас.
Самарянин наричаме всеки потребител на платформата, който предлага определена кауза като достойна за дарение и попълва свързаната с нея информация.
Ставайки Самарянин в “Двете лепти”, освен че имате право да създавате дарителски кампании, имате и достъп до общество от хора, които споделят вашите ценности, където ще получите съдействие за създаването и популяризирането на своята кауза.
И не на последно място, самият Исус Христос в своята притча за добрия Самарянин призовава всички да бъдем като него, за което ни обещава голяма награда!
В една от притчите на Исус Христос се разказва за човек, нападнат от разбойници. Ограбен и пребит, той е оставен да лежи полумъртъв на пътя. Не след дълго покрай него минал един свещеник, който не обърнал внимание и продължил. По-късно се появил и един левит (друг служител в храма), който го забелязал, но просто прекосил на отсрещната страна. Накрая по пътя се задал самарянин (така наричали хората живеещи в областта Самария), на когото дожаляло за човека. Промил раните му с вино и зехтин и ги превързал. След това го качил на магарето си и го откарал в един хан. На следващия ден извадил два динария и ги дал на ханджията.
- Грижи се за него – поръчал му той, – а каквото похарчиш в повече, ще ти платя на връщане.
Можем само да предполагаме, но едва ли добрият самарянин е имал по-малко задачи за вършене от свещеника и левита. За разлика от тях обаче, той не позволил на забързаното си ежедневие да го направи безразличен към чуждото страдание. Намерил начин хем да помогне на нуждаещия се, хем да свърши делата си.
И вие не бихте подминали човек в такава беда само защото бързате, нали?
