За Дима – с надежда за по-добър живот

Казвам се Елизавета. Аз съм майката на Дима, той е само на 8 години.

Вече много години животът ми е една безкрайна борба за моето дете.

Когато Дима беше само на 4 месеца и половина, животът ни се промени за един ден. Той получи първите си епилептични пристъпи. След изследванията лекарите поставиха диагнозата синдром на Уест.

Оттогава пристъпите станаха част от всеки наш ден. Те са многобройни и се появяват както през деня, така и през нощта. Понякога един пристъп приключва, а след съвсем кратко време започва следващият. За съжаление, почти нямаме ден без пристъпи.

Дълго търсихме лечение, което да помогне на Дима. Той приема много лекарства, но епилепсията остава тежка и медикаментозно резистентна.

През годините моето дете премина през операция за поставяне на нервен стимулатор и две мозъчни операции. След втората операция за първи път от много време видяхме надежда — Дима се почувства по-добре. Повярвахме, че може би най-страшните дни най-накрая са зад нас. Но подобрението се оказа временно. Пристъпите се върнаха и днес отново са много.

Всеки пристъп отнема от силите на Дима. След тежките пристъпи понякога му е много трудно да се възстанови, да ходи и да се движи. Затова постоянната рехабилитация е толкова важна за него — тя е част от лечението му и му помага да запази физическите си умения.

Но ние все още не се отказваме.

Сега Дима се нуждае от трета мозъчна операция в специализирана клиника в Испания. Лекарите планират с помощта на специални електроди да определят възможно най-точно участъците в мозъка, които предизвикват пристъпите, и да проведат лечение на тези огнища, като се стремят да запазят здравата мозъчна тъкан.

Необходимата сума за лечението е 70 000 евро.

Набираме тази сума вече повече от година. До момента успяхме да съберем около 28 000 евро, но все още не ни достигат приблизително 40 000 евро.

Всеки ден се опитвам да намеря начин да приближа Дима до тази операция. Пиша на хора, обръщам се към групи, моля за споделяне на нашата история. Понякога ми се струва, че силите ми вече са на изчерпване. Надявахме се да стигнем до лечението още преди лятото, след това — поне през септември. Но времето минава, а състоянието на детето ми продължава да се влошава.

Много ме е страх да не изгубим ценно време.

Не знам кой точно ще види тази история. Но вярвам, че сред всички хора ще се намери някой, който ще може да помогне на Дима да направи още една крачка към лечението.

Ако имате възможност — моля, помогнете с каквато сума можете.

Ако нямате възможност да дарите — моля, просто споделете историята му.

За някого това е само един клик.

А за Дима това може да бъде още една надежда.

Аз не мога да спра. Защото съм майка. И докато моето дете има шанс — ще се боря за него. ❤️🙏