Славка и Георги са семейство от дълги години. Сега Георги е на 65 години, а Славка на 49 години. Синът им Йордан е студент 1-ви курс МЕИ, специалността му е свързана с компютри. Данчо помага във всички дейности по обслужването на баща си.
Събрали са се, още когато Георги е можел да ходи и да работи. Най-дълго време, около 16 години е работил в телефонна станция като телефонен техник. Последната му работа е като шофьор на такси. Постепенно състоянието на Георги е започнало да се влошава. Започнал е да ходи по-бавно, по-трудно да изкачва стълби. Един от симптомите е бил стягане в кръста и е имал е синдром на хроничната умора. През 1996 г. със Славка са били на море и изведнъж Георги не е могъл да ходи. Имал е залитания, липса на сила и схващания. Малко по-късно, през 1997 г., той получава диагноза множествена склероза. Не се уплашил от диагнозата, защото се е надявал да се оправи. Но вече 20 години е напълно неподвижен. Когато са сключили брак със Славка вече е бил на количка: „Явно много съм го обичала”, казва тя.
Живеят в къща от 3 стаи, на площ от 70 кв.м. Зимата се отопляват на твърдо гориво (дърва) – това е най-големият им разход. Голяма част от доходите им отиват и за лекарства, тъй като и тримата са със сериозни заболявания.
Георги има ТЕЛК 1-ва група с чужда помощ. Славка също има ТЕЛК за биполярно афективно разстройство от 15 години.
В къщата живее и брат на Георги, Боян, който е на 74 години. Той също е в лошо здравословно състояние. Има ТЕЛК 1-ва група с придружител с няколко тежки диагнози – черепно-мозъчна травма, олигофрения, епилепсия, тромбофлебит и периокардит (възпаление на обвивката на сърцето). Освен за Георги и сина им, Славка се грижи и за Боян: „Той ми е другото детенце”. Случва се Боян да се губи и да го търсят с полиция. Човекът може да се облича и да се храни, но Славка го къпе и готви за всички. Споделя, че го е научила на всичко. Намерила е добър подход към него, „полека, полека и го прикотка”, както каза Георги. Бил е алкохолик, но тя е успяла да го отучи от този порок.
Грижите за всички в къщата са денонощни и това сериозно изморява Славка. Георги е напълно зависим от нея. Всекидневно се налага да го мести от количката или да го повдига, а той е едър и тежък човек. Случва се и да пада и се налага да го вдига от пода. Жената се оплаква от болки в гърба и коляното и затова, както и за биполярното разстойство се налага да пие лекарства, които са доста скъпи: „Пенсията ми отива само за лекарства”. Лекарства за всички в къщата са сериозен разход.
Случвало се е също парите за дърва да не им стигнат и са се отоплявали със стари обувки: „Веднъж наша позната ни даде кашон с износени обувки”. Семейството има нужда от финансова помощ, както, за осигуряване на един ден външна асистентска помощ за Георги, за да може Славка да си отпочива, така и за покриване нуждите за отопление. Прикован на инвалидна количка, поради липсата на възможност за движение, Георги се нуждае от дълъг отоплителен сезон. Обикновено печката им на дърва работи до края на м. май.
Най-сериозната нужда на семейството към момента е от външен асистент - 4 дни месечно х 50,00 лв. = 200 лв. месечно.
Нужда от закупуване на 5 кубика дърва х 85 лв. = 420 лв-поради обстоятелството, че Георги е на инвалидна количка, в къщата им е много студено, те използват отопление до края на м. май, а понякога и през м. юни.
Благодарим предварително за подкрепата!
