Заслужава си да помогнем на тази изстрадала жена!

Още като девойка забременява и ражда син Александър. Въпреки настояването на майка й да го даде в Дом за изоставени деца, тя не се съгласява. Учи във вечерна гимназия в Кюстендил и същевременно си гледа детето.

На 18 год. идва в София, заедно със сина си. Започва работа като апаратчик в Коксо-химическия завод. По-късно минава към лабораторията на завода, където се взимат проби. Средата, в която работи е силно токсична.

Там среща бъдещия си съпруг Петко, с който са колеги и след 4-5 год. сключват брак. За Анета е било важно да не бърза с по-сериозно обвързване, а да се ориентира дали мъжът й ще приеме детето. Впоследствие двамата имат дъщеря Елена.

Една година след раждането на второто си дете (било е още кърмаче на 10 м.) се случва драматичен инцидент в семейството. Един ден през 1984 год. Анета изпраща сина си на училище, той е в 4-ти клас на 11 години, но „Дойдоха деца и ми казаха, че синът ми са го блъснали от прозореца. Той е починал на място, но аз чак вечерта разбрах. Търсих го в Пирогов и оттам ми казаха, че е починал.”

Оттогава светът за младата майка се срива. Тя е само на 26 години. След преживяването на този силен стрес изпада в депресия и се появават и първите симптоми на множествената склероза – двойно виждане: „Мислех, че е от сълзите дето съм плакала, а то се оказа симптом на МС”. Впоследствие се появява и залитане, загуба на равновесие. Започват редовни посещения и престои по болници: „Много често съм лекувана на 4-ти километър, ходих по психиатри, които ми даваха успокоителни лекарства”. Правени й са 4 пункции на гръбначния стълб. Затваря са в къщи и започва да чете за последиците от МС. Това я травмира допълнително, защото и в болницата вижда хора, пострадали от това заболяване.

Въпреки това, като й е свършило майчинството се е върнала на работа, но не се е чувствала добре. Лекарите също са й забранили да работи с химикали. От 1987 г. има ТЕЛК за МС и много съпътстващи заболявания – ерозия на стомаха, чревни полипи, възпалена жлъчка и ч.дроб – увеличен, омазнен. Същата година е пенсионирана по болест на 29 годишна възраст.

През 2000 год. губи равновесие и сяда на инвалидна количка „И крачка не можех да направя”. Възстановява си движението, благодарение на мъжа си и дъщеря си. Няколко години по-късно обаче мъжът й я напуска. Нямат официален развод. „Нямам пари да се разведа”. Оттук нататък Петко не помага на жена си, „дори и с една стотинка”. Година преди това и 18 годишната й дъщеря остава да живее в Приморско, защото се е свързала с момче, от което впоследствие ражда дете. По-късно се разделя с бащата на детето си.

Известно време Елена, подкрепя финансово майка си. През 2011 год. обаче Елена принуждава майка си да прехвърли апартамента, в който живее в София, на трето лице. Анета се доверява на дъщеря си и в стремежа си да й помогне, съдейства за прехвърлянето на апартамента: „Аз бях наивна и доверчива”.

Подвели са я и са прехвърлили апартамента. Жилището е било обща собственост на Анета и мъжа й, дадено от работата им. Засега Анета все още живее в старото си жилище, но не е сигурна, кога могат да я изгонят. Има силно чувство за достойнство. Споделя „Може да съм бедна, да гладувам като куче, но не искам другите да знаят и да ме коментират.”

Също така, когато е починал синът й Александър, Анета е получила кръвнина от Отдел „Просвета” на М-во на образованието в размер на 10 300 лв. Не е искала парите и затова ги е дала на децата на сестра си, която тогава е строила къща.

Анета много тежко приема съдбата си. Мислела е да се самоубие. Сега, когато споделя, също се разплака.

Същевременно тя се е грижила и за тежко болната си майка осем години. Възрастната жена е имала деменция и три инсулта.

Преди 4 години е починала.

Анета буквално мизерства, почти не се храни – и защото няма апетит, и защото няма финансова възможност. Каза, че през ден хапва по ½ кофичка мляко и пие чай. Освен с редица физическите неразположения и болки, тя е и със силно разклатена психика – страда от безсъние, хронична умора и е силно недоверчива. Живее изключително затворено: „А и сега в тази епидемия само телевизора ми е утеха”. Няма сили да излиза навън и да се разходи или да пазарува. Много е обезверена по отношение на хората, защото смята, че всички я предават.

Месечни доходи на Анета: ТЕЛК за МС – около 270 лв. + интеграция 104 лв. (трудовият й стаж е 10 г. и 3 м., първа категория, защото е работила с отрови. Пенсионирала се е много млада – 29 годишна). Общ месечен доход: 374 лв.

Основни месечни разходи за: Заем от Изи кредит (заем за парното за миналата година) – 135 лв. Заем от ДСК (теглила е 1000 лв. за да връща на хора заеми) – 30 лв. (до 2022 год.) За храна – около 50-60 лв. За ток – около 50-60 лв. Парно – средно 150 лв. (не го плаща, платила е само за един месец тази година) Лекарства – 150 лв., но тя не ги купува. Самолекува се с по-евтини лекарства за 30-40 лв. Общо разходи: около 415 + 60 лв. 475 лв.

Разликата си покрива със заеми от хора и сега списъка й е голям, но винаги ги връща.

В тази ситуация на недоимък, всяка подкрепа, би възвърнала вярата на Анета в добрата природа на хората да се подкрепят и вълнуват от съдбата на ближния си.

В заключение искам да кажа, че работим с много семейства в много тежки ситуации. Но тази жена успя да насълзи очите дори на хора като нас, привикнали на тази тежка страна на живота. Вярвам, че историята и няма да остави безразлична и вас добри хора и ще протегнете ръка да и помогнем заедно. Благодарим ви!