Прикован до живот в количка, не приковава съществуването си.

За кампанията

Това е моята човешка или не дотам, но действителна съдба. Човек като един от вас. Роден и израсъл с превратностите на живота. Детство и буйна необуздана младост.

Потопих се в сгодите и несгодите на живота. Опитвах се да негодувам с много и различни по характер действителни събития.

В училище се опитаха да пречупят моята необузданост. Попаднах във водовъртежа на истинската действителност. Докато част от моите връстници се наслаждаваха на безгрижно детство, без да се жалвам или оплаквам, отпих от горчивата глътка на човешката действителност.

Добър или не дотам такъв, аз се потопих в днешната действителност. Човек като всички останали, аз се опитвам и боря да съществувам като всеки един от вас.

Аз също посрещам зората с усмивка, понякога с горчив привкус. Обичам музиката, която беше и начин на препитание. Обичам хората, радвам се на децата, цветята и моята спътница в живота.

Кой съм аз? Човек като всички останали в своето мислене, чувства и битуване. Но превратностите на съдбата ме приковаха в количка, без долни крайници. Прикован до живот в количката, но не искам да прикова желанието си за съществуване.

Искреният ми стремеж е да даря на хората част от своя оптимизъм и вяра в доброто. Нека всеки бъде озарена от светлината на вярата в доброто. Нека всички хора да бъдат благословени, защото според религията, Бог е душата на всеки и съществуваме, за да подадем ръка и стоплим душата не само за празник, а и във всеки възможен момент от съществуването ни.

Много ли струва това - да протегнем на някой ръка? Фраза, над която да се размислим не само в навечерието на празник... Да подарим лъч светлина и усмивка с много топлина!

Искрено Ваш

Венцислав Мариев Ласков, роден 27.7.1958 г.