Симптомите на заболяването й са започнали още от ученическите й години.
Диагнозата се установява много трудно, на по-късен етап, когато Анелия е на 33 години и вече майка на две деца.
Жената има полувисше медицинско образование и е работила активно преди това като медицински секретар в катедра „Дерматология и венерология” във ВМИ Варна. Впоследствие става секретар на Ректора в Медицински университет във Варна, а впоследствие е назначена в катедра „Психиатрия и медицинска психология”. Общо трудовият й стаж е 12 години.
След поставянето на диагнозата, тежките симптоми на заболяването се развиват сравнително бързо, принуждавайки Анелия да остане на легло. Когато съпругът и неговото семейство разбират какво я очаква, той прави всичко възможно да се раздели с нея. Става силно агресивен, когато съдът присъжда болната жена да остане да живее в семейното жилище. Следват вербални заплахи и тормоз, докато един ден, без да я предупреди, взима двете деца и напуска жилището.
Жената остава поразена, когато се прибира и заварва, че децата й ги няма и гардеробите с техните дрехи са празни: „Две години и половина съм плакала всеки ден”. Бащата настройва дъщерите си против майка им и прави всичко възможно тя да не се срещне с тях. Това е едно от най-големите страдания за Анелия. Тя всеки ден копнее да види, чуе или научи някакво известие за децата си.
Известно време за Анелия се грижи майка й, но когато тя умира, болната е принудена да търси социални услуги, за да се справя с ежедневните си нужди. Тъй като е много притеснена финансово, не може да заплаща исканите суми за асистент и често й се изпращат нискоквалифицирани служители, които злоупотребяват с безпомощното й състояние – крадат покъщина, дрехи, обувки, храната й.
Принудена е често да гладува.
Разчита само на ниска пенсия и на малко социални помощи под формата на месечна социална подкрепа към „Асистент за независим живот” (АНЖ).
Въпреки трудностите и физическите си неразположения, излъчва спокойствие и доброта. Не се е озлобила към никого.
Все още тъгува по дъщерите си и най-вече по голямата си дъщеря, която не е виждала от 21 години.
От известно време е установила връзка с по-малката си дъщеря, която макар и рядко я посещава. Това за нея е най-голямата й радост.
Но, за да продължи да съществува, Анелия спешно се нуждае от дългосрочно финансиране, което да осигури средства за ежедневна асистентка грижа. Крайно недостатъчни са услугите, които напълно зависимата от помощ жена получава като асистентска грижа.
На този етап сумата, която не достига на Анелия за денонощно асистентска грижа е между 400-500 лв.
Жилището, в което живее се състои от две стаи и сервизно помещение - съсобственост с бившия й съпруг – 49 кв.м., и не може да бъде източник на доходи. Освен това всеки месец пенсията й е под запор, поради задължения към Топлофикация. Нуждата на Анелия за доплащане на асистент е 400-500лв. месечно, за да се спре текучеството и да се намерят качествени асистентски грижи.
Предварително благодарим на всеки, който се включи да помогне на тази изстрадала жена!
