Казвам се Светла Дуева, на 46 години съм.
Докторите ме отписаха още през 2003 година, но по Божия милост вече 16 години съм жива напук на всички прогнози. За толкова години обикаляне по болниците все още нямам диагноза само се констатират симптомите. Да жива съм, но денонощно на дихателен апарат, прикована на легло, в постоянни мъки, болки, задушавания, пълна зависимост и голяма мизерия. Всички казват, че съм борец и че никога не губя надежда. И е така. Обичам Бог и близките си и не спирам да мечтая да се изправя и да захвърля апарата.
Помогнете ми!
Казвам се Светла Дуева. В момента съм на 46 години.
Работила съм 10 години в обувно предприятие „Кавалер“ и вероятно поради вредните лепила започнах да боледувам често.
След прекарани няколко тежки двойни пневмонии през 2003 г., не можах да се възстановя и бях изписана с трахеостомия и препоръка да си намеря и да използвам дихателен апарат.
Диагнозата ми остана неизяснена, но в епикризата беше записано ХОББ и дисфункция на дихателната мускулатура.
Докторите ме предупредиха, че дори и да намеря скъпия домашен дихателен апарат, болестта ми ще прогресира и едва ли ще живея повече от 2-3 години. Единственото, което ме посъветваха, бе да намеря подходяща рехабилитация и физиотерапия, която би ми дала шанс да живея малко по-дълго.
След упорито и трудно търсене, успяхме да намерим апарат втора употреба от една фондация. Тъй като родният ми град Септември е малко градче, болницата е далече, а достъпът до кабинетите по рехабилитация и физиотерапия не е пригоден за инвалиди, аз нямах възможност да провеждам такива процедури.
Отказани ми бяха и посещения на рехабилитатор у дома и така за няколко години тялото ми прогресивно започна да се парализира.
Минах през ТЕЛК и ми беше определена 100 процента инвалидност с право на личен асистент. Сестра ми ми беше личен асистент от 2003-2007 година, когато почина. В последствие съпругът ми ми стана личен асистент, но през април 2016 година беше изключен от проекта и спря да получава заплата, тъй като се преместихме в друг град за известно време, в опитите да намерим рехабилитатор, който да се съгласи да ме посещава у дома. Това беше животоспасяващо и ми даде някакво временно подобрение, но така и не успях да се изправя на крака. Рехабилитаторът каза, че той не знае какво повече може да направи и се прибрахме в родния ми град.
В момента не мога да ставам от леглото и краката ми и ръцете ми са почти напълно обездвижени. Често получавам белодробни спазми и пристъпи на задушаване. Всеки ден по няколко пъти трябва да ми аспирират секретите, често се налага да пия антибиотиците поради инфекции и да купувам консумативи заради трахеостомията.
Получавам инвалидна пенсия в размер на 308.00 лв. на месец. Съпругът ми е личен асистент и не може да започне друга работа и да се грижи за семейството ни, тъй като аз съм напълно зависима и той е зает да ме обгрижва денонощно. Където и да сме ходили по болници никой не ми дава надежда, освен евентуално някаква рехабилитация и раздвижване на тялото, за да може все пак по някакъв начин в тялото ми да има раздвижване...
Но в нашия район такива хора няма...
Опитвам се да пия и разни хранителни добавки, когато ми се отваря възможност, които да ми помагат за дишането. Докторите смятат, че състоянието ми е твърде тежко, за да бъда приета в държавен санаториум и никой не желае да поеме отговорност ако възникнат усложнения, тъй като там няма интензивно отделение. Частни болници или санаториуми не можем да си позволим финансово към момента.
През тези години съм лежала поне в три софийски болници Александровска, Военна и Св.Наум, бяха ми направени генетични изследвания, които обаче излязоха отрицателни и така и не се изясни каква точно е диагнозата ми и как точно би могло да ми се помогне.
През 2016 г. по чуден начин се свързах с Норвежка организация, която беше готова да ме спонсорира, за да бъда транспортирана и лекувана във Военния санаториум в Осло за период поне от 6 месеца, като от България се изискваше да плати само нейната част съгласно международните регламенти. Този санаториум разполага със специална модерна техника за тежки случаи като моя и има медицински екипи, които да реагират в случай на усложнения. Имах дори резервирано легло за постъпване през март 2017 г., но българските компетентни органи отказаха категорично и така всичко пропадна.
А кои сме ние...Ние сме група приятели християни, които от години се опитваме да помогнем на Светла и семейството й. И досега успявахме и всички общо измисляхме нещо и намирахме пари, когато нуждата го налагаше. Познаваме я (особено ние Марио и Евелина) от поне 12-15 години и през годините ставахме все по-близки. Особено последните години, въпреки влошаването на здравословното й състояние, Светла не се отказваше да се бори и духовно да става все по-силна и вярваща. Това ни даде кураж и ние да продължим да търсим начини...
На този етап имат сякаш няколко основни нужди:
- Едната е ежемесечното препитание.
- Необходимостта от купуване на медицински консумативи, техническа поддръжка на дихателния апарат и аспиратора, който ползва, лекарства и добавки, които вече са едно основно перо и за нас става все по-трудно да покрием и него. Месечно това се равнява на сумата от около 300 лева.
- И най-голямата нужда е, ако е възможно да намерим болница, която би й предоставила някакво лечение и/или физиотерапия, тъй като за толкова години ние не успяхме да се справим с тази задача.Тъй като явно нейният случай е много тежък и неизяснен и шансовете за възастановяване са минимални.
- Събиране на пари за това евентуално лечебно заведение.
- Ремонт на къщата или евентуална продажба, тъй като постройката е в много лошо състояние. Идеята е да се закупи къща в гр. Ветрен, където Светла много мечтае да се премести, защото въздухът е много по-чист и там има повече приятели и роднини.
Създадени кампании: 2
10
Общо събрани:
780.00 лв.
02.10.2019
Благодаря много на всички, които дадоха своите "две лепти"
за кампанията на Светла!
За огромно съжаление неочаквано тя
приключи земния си път...
след дълги години на борба и неотказване.
Ние вярваме,че сега тя е при Господ и ще се видим един ден!
