Когато животът те срещне с човек като Милена, не може да останеш безразличен. Тя е на 40 години и има 4 деца: две двойки близнаци - момчета на 15 г. Павел и Петър и момичета на 3 г. Мария и Магдалена. Съпругът й и баща на четирите деца не е с тях от две години. От тогава сама се грижи за децата си. Живее в общинска гарсониера - стая и кухня. Всички спят в „голямата“ стая, 6 м. на 3 м. Сама успява да организира детска градина за момичетата, училище за момчетата и работа за себе си. Момчетата са нейните помощници, нейните големи мъже. Работи като готвач и касиер в квартален ресторант. Това й помага в изхранването на семейството. Разбира се, в момента (заради изолацията за корона вируса) живее само от детските добавки и издръжката от бащата – общо около 350 лв. на месец. Помагат й добри хора. Точно такива хора ме запознаха с Милена. Когато разговарях с нея и казах, че има и други добри хора, които с радост ще й помогнат. Тя ме погледна и каза: „Добре, но само докато си стъпя на краката, защото сигурно има много по-нуждаещи се от мен“. Моля ви, ако някой ден я срещнете, не й казвайте, че е герой. Тя няма да ви разбере, дори може да си помисли, че й се подигравате. Тя е убедена, че е обикновен човек, който е във временно затруднение и трудностите са просто част от пътя, по който тя върви.
За мен тя не е просто герой, а е от тези хора, след среща с които се променяш самият ти.