Един живот на ръба, и една надежда за спасение,💔

ГЛАДУВАМ, ЖИВЕЯ В БОЛКА И СЕ БОРЯ ДА НЕ ЗАГУБЯ ПОСЛЕДНОТО, КОЕТО МИ Е ОСТАНАЛО — ДОСТОЙНСТВОТО И НАДЕЖДАТА СИ!

Аз съм вдовица с 70% ТЕЛК. Живея сама и всеки ден се опитвам да намеря сили да продължа, въпреки болката, тревогите и несигурността.

Пенсията ми беше спряна не по моя вина заради забавено преосвидетелстване. Останах без средства за най-елементарните си нужди. ГЛАДУВАМ! Благодарна съм, че от АСП ми доставят храна по програмата „Топъл обяд“, но я разделям на три порции, за да ми стигне за цели 24 часа. Така се опитвам да преживея ден след ден.

Имам тежък карпален тунел и се нуждая от операция, която беше отложена заради липса на средства и стари задължения. Болките в ръцете ми стават все по-силни. Плета играчки у дома, доколкото мога, защото искам да се издържам с труда си, но все по-трудно успявам дори това. Страхувам се, че ще дойде ден, в който няма да мога да работя и по този начин.

Към всичко се добавят сериозни проблеми с жилището и съдебни дела. Вместо да мисля за здравето си и за възстановяването си, живея с постоянната тревога какво ще се случи утре и дали ще имам сигурен покрив над главата си.

В отчаяния си опит да намеря изход се обърнах и към Президента на Република България с молба за опрощаване на натрупаните ми задължения за здравноосигурителни вноски. Получих отговор, че преписката ми е изпратена за събиране на необходимите сведения и предстои разглеждане от компетентната комисия. Това е надежда, за която се държа, но процедурата изисква време, а аз трябва да оцелея днес — без достатъчно храна, с болки и отложена операция.

У дома ме чакат и моите ЧЕТИРИ КОТЕТА, ДВЕ ОТ КОИТО СА БОЛНИ. Те също имат нужда от храна, лечение и грижи. Разчитат на мен, а понякога аз самата нямам достатъчно храна за деня. Не мога просто да ги изоставя, защото и те са живи същества, които чувстват болка и страх.

Не пиша това, за да предизвиквам съжаление. Пиша, защото сама вече не успявам да се справя с всичко.

Имам нужда от помощ за храна и ежедневни разходи, за лечението и операцията на ръцете ми, за справяне с жилищните проблеми и за болните ми котета. Всяка финансова или материална подкрепа би ми помогнала да премина през този тежък период.

Искам отново да мога да се храня нормално, да се лекувам, да работя според силите си и да се грижа за животните, които съм приютила. Не мечтая за лукс. Искам шанс да живея достойно, да запазя дома си и да не се налага да избирам между собственото си оцеляване и грижата за тях.

Понякога човек стига до момент, в който вече не може да бъде силен всеки ден. И аз имам такива моменти. Но продължавам да се боря, защото нямам друг избор.

Ако можете да ми подадете ръка — с финансова или материална помощ, с храна, със съдействие или просто като споделите историята ми — ще ви бъда от сърце благодарна.

ЗАД ТЕЗИ ДУМИ СТОИ ЕДНА ЖЕНА, КОЯТО ГЛАДУВА, ИЗПИТВА БОЛКА И ВЪПРЕКИ ВСИЧКО СЕ ОПИТВА ДА ЗАПАЗИ ДОСТОЙНСТВОТО СИ И ДА ПРОДЪЛЖИ НАПРЕД.

Понякога една подадена ръка означава повече, отколкото можем да си представим. За мен тя може да означава храна за деня, лекарство навреме, надежда за операция и още малко сили да продължа.

Благодаря от сърце на всеки, който ще прочете историята ми и няма да остане безразличен.