Да вдъхнем надежда на  Венци и Вили.

Да вдъхнем надежда на  Венци и Вили.

Тя е на 52 г.,  вдовица. Кротка и смирена, излъчва благост и добрина.  Преди три години съпругът и загубва битката с рак на белия дроб. Остава сама със  сина си Венци. Детето е на 7 г., когато загубва баща си,  тежко и болезнено преминава през загубата.

Прилепен е към майка си- и физически, и психически, среща обучителни затруднения в училище, продължаващи и към момента. В училище Венци се води със специални образователни потребности/СОП/ и ползва Ресурсен учител.

„Със съпруга ми Йордан имах най-щастливите дни в живота си, правехме планове, но всичко се провали. Сигурност, опора-всичко рухна. Сега нямам нищо“-споделя Вили.

Вили е преминала  през тежки депресивни състояния. Разказва, че към момента „Единственото, което ме държи е Венци.“

Имат покрив над главата си, но много трудно се справя с   издръжката. Работи като асистент на хора с увреждания, почиства домове и входове.  

Да подкрепим  и вдъхнем надежда на Венци и Вили!