Тя беше на 33 години, когато животът ѝ се преобърна. Всичко започна с най-голямата радост – очакването на първото ѝ дете. Но мечтата ѝ така и не се сбъдна. Вместо да държи рожбата си в ръце, тя чу най-страшната диагноза – рак на гърдата с разсейки в костите. В един миг изгуби не само детето си, но и почти живота си.
Лекарите в България ѝ отредиха не повече от месец. Но тя отказа да повярва, че съдбата ѝ е предопределена. Вместо да се предаде, взе най-важното решение – да търси помощ в Турция. Там ѝ дадоха шанс. Започна незабавно лечение – лъчетерапия, химиотерапия… След пет месеца болестта отстъпи – остана само 1%. Малко след това, с хапчета химиотерапия, изчезна напълно.
Тя получи втори шанс. Върна се към живота, към работата, към усещането, че отново е човек. Но щастието беше кратко. След няколко месеца ужасът се завърна – появиха се нови разсейки в гръбнака, болката започна да я измъчва отново. Започна хормонална терапия, която успяваше да покрива със заплатата си, но тя само забавяше болестта. След това ѝ назначиха имунотерапия – последната ѝ надежда.
Тази терапия е шансът ѝ да продължи да живее, но цената ѝ е непосилна. Вече две години тя се бори, опровергавайки страшната прогноза, че ѝ остава само месец. Тя е още тук. И моли за помощ, за да остане.
